Затворите и наркотиците: здравни и социални мерки

Преглед

Основни въпроси

Лицата, които извършват престъпления и влизат в системата на наказателното правосъдие, имат по-висок процент на употреба и инжектиране на наркотици в сравнение с населението като цяло. Освен това те често са и повторни нарушители и представляват значителна част от лишените от свобода.

Употребата на наркотици може да се свърже с правонарушенията по няколко начина: някои правонарушители, имащи проблеми с наркотиците, биват лишени от свобода за употреба или притежание; много други биват лишени от свобода заради други правонарушения или престъпления, свързани с наркотици, като например кражби, извършени с цел получаване на пари срещу наркотици. Сложните здравни нужди на тези лица следва да бъдат оценени при влизане в затвора с редовни последващи действия след това.

Употреба на наркотици се наблюдава и в затворите и представлява риск за общественото здраве и безопасност както за затворниците, така и за служителите в затворите. Рискът от смърт при предозиране при хора, които използват опиоиди, е особено висок в периода непосредствено след освобождаването от затвора, поради което непрекъснатостта на грижите е важна.

Хората, които употребяват наркотици и влизат в контакт със системата на наказателното правосъдие, са динамична група, която поддържа редовни контакти с общността. В отговор на проблемите, свързани с наркотиците в местата за лишаване от свобода, здравето на хората както в затвора, така и в общността, може да бъде подобрено, което води до обща полза за обществото.

В международните конвенции относно наркотиците се признава, че хората с проблеми, свързани със зависимостта от наркотици, се нуждаят от здравна и социална подкрепа, и се дава възможност за алтернативи на принудителните санкции, за да им се помогне да се справят с проблемите, свързани с употребата на наркотици.

Доказателства и мерки

Като цяло мерките, които са ефективни за справяне с проблемите с наркотиците в общността, също се считат за ефективни в затворите, въпреки че обикновено има по-малко проучвания в подкрепа на това. По-специално се препоръчва да бъде на разположение лечение с опиоиден агонист за хора, страдащи от опиоидна зависимост.

Два важни принципа за здравните интервенции в затворите са равностойността на грижите, предоставяни в общността, и непрекъснатостта на грижите между общността и затвора при влизане и след освобождаване. Това означава, че в затворите следва да има всички подходящи услуги за превенция, намаляване на вредите и лечение, както и че следва да се обърне специално внимание на предоставянето на услуги във връзка с приемането и освобождаването.

Насърчаването на употребяващите наркотици правонарушители да започнат лечение може да бъде подходяща алтернатива на лишаването от свобода, като този подход има редица потенциални положителни последици, като например намаляване на свързаните с наркотици вреди за хората, предотвратяване на вредните последици от задържането и допринасяне за намаляване на разходите за системата на затворите. Необходими са повече и по-добри оценки на различните модели на интервенции.

Европейска картина

• Много интервенции, за които е доказано, че са ефективни в общността за намаляване на търсенето на наркотици и за превенция и контрол на инфекциозните болести, бяха осъществени в затворите в Европа, но често след известно забавяне и с недостатъчно покритие.
• Макар че всички наблюдавани от EMCDDA държави съобщават за лечение с опиоидни агонисти в местата за лишаване от свобода, те все още са достъпни само за малка част от хората, които се нуждаят от тях.
• Осигуряването на чисто оборудване за инжектиране е налично само в няколко затвора в Европа.
• В много европейски държави има партньорства между здравните служби в затворите и доставчиците в общността, за да се гарантира непрекъснатост на грижите при влизане в затвора и освобождаване.
• Повечето държави съобщават за подготовка за освобождаване на затвора, включително социална реинтеграция и предотвратяване на предозирането сред инжектиращите опиоиди, но малко от тях включват предоставянето на налоксон при освобождаване.
• В много държави в Европа съществуват алтернативи на затворите, въпреки че подходите към отклоняването се различават значително и като цяло наличността и прилагането остават ограничени.

   

Основни въпроси, свързани със затворите и наркотиците

Лицата, които извършват престъпления и влизат в наказателноправната система и в затворите, съобщават за по-висок процент на употреба на наркотици през целия живот и по-вредни модели на употреба (включително инжектиране) в сравнение с населението като цяло. Това превръща затворите и наказателноправната система във важна среда за интервенции, свързани с наркотиците.

Употребата на наркотици може да се свърже с правонарушенията по различни начини: употребата или притежанието на наркотици могат да представляват престъпления срещу законодателството в областта на наркотиците; престъпленията могат да се извършат с цел набавяне на наркотици или финансиране на закупуването им; престъпленията могат да се извършат под въздействието на наркотици; наред с това има и престъпления, свързани с търговията с наркотици, като например насилие между различни групи доставчици на наркотици.

По-голямата част от регистрираните правонарушения в областта на наркотиците в повечето държави от ЕС са свързани с употребата или притежаването на канабис. Сред хората, които имат проблемни модели на употреба, по-често се съобщава за престъпления, свързани с придобиване, като например грабежи, кражби и влизане с взлом, извършени с цел финансиране на употребата на наркотици. Тази група често включва повторни нарушители и може да съставлява значителна част от лишените от свобода.

В международните конвенции за наркотиците се признава, че хората с проблеми, свързани със зависимостта от наркотици, се нуждаят от здравна и социална подкрепа, и се дава възможност за алтернативи на принудителните санкции, за да им се помогне да се справят с проблемите, свързани с употребата на наркотици. Въпреки това много хора с проблемна употреба на наркотици все още са лишени от свобода.

Употребата на наркотици в затворите може да представлява риск за общественото здраве и безопасност за хората в затворите и служителите в затворите. Хората в местата за лишаване от свобода, които употребяват наркотици, могат да имат комплексни здравни потребности, които оказват въздействие върху мерките, предприемани при постъпване в местата за лишаване от свобода и при освобождаване (вж. фигура „Свързани с наркотиците и други здравни и социални интервенции, насочени към лицата, които употребяват наркотици в местата за лишаване от свобода, по етапи на лишаване от свобода“). Тъй като средната продължителност на наказанието лишаване от свобода за тази група е няколко месеца, те остават динамично население, което поддържа редовни контакти с общността — ситуация, която има последици за общественото здраве. В отговор на проблемите, свързани с наркотиците в местата за лишаване от свобода, здравето както на хората в затвора, така и на общността, на която те се връщат, може да бъде подобрено, което ще донесе обща полза за обществото.

Особен повод за безпокойство в някои държави е нарастващото използване на синтетични канабиноиди в затворите. Това вероятно се дължи на обстоятелството, че тези вещества като цяло не могат да бъдат открити в резултат на тестове за наркотици на случаен принцип, използвани в местата за лишаване от свобода в някои юрисдикции, или на това, че са по-евтини от други наркотици и по-лесно се пренасят контрабандно в местата за лишаване от свобода (вж. Spotlight on synthetic cannabinoids).

Данни и мерки относно свързани с наркотиците въпроси в местата за лишаване от свобода

Мерки в затворите

Много интервенции, свързани с наркотици, за които е доказано, че са ефективни в общността, се прилагат в затворите в Европа.

Два важни принципа за здравните интервенции в затворите са равностойността на предоставянето в общността и непрекъснатостта на грижите преди и след освобождаването от затвора. Освен това следва да се спазват принципите в областта на правата на човека: задържаните лица следва да получават хуманно отношение и достъп до грижи, като същевременно следва да се уважава съгласието на пациентите и неприкосновеността на личния им живот и да се предоставя хуманитарна помощ на най-уязвимите лица. Клиничната независимост на здравния персонал в затворите също е важна, за да се гарантира достъп до лечение.

Принципът на еквивалентност на грижите задължава здравните служби в затворите да предоставят на затворите грижи с качество, равностойно на това, което е достъпно за широката общественост в същата държава, включително лечение на наркомании и интервенции за намаляване на вредите. Пречките, независимо дали са правни или структурни, следва да се преодолеят, за да се гарантира висококачествено лечение и грижи за затворниците.

Следва да се осигури непрекъснатост на грижите между службите в общността и местата за лишаване от свобода както при влизане в затвора, така и при освобождаване. Този принцип следва да се прилага и за лечение за употреба на наркотици, включително лечение с опиоидни агонисти (OAT) и всички видове здравни грижи.

Вж. фигура „Свързани с наркотиците и други интервенции в областта на здравеопазването и социалните грижи, насочени към лица, които употребяват наркотици в местата за лишаване от свобода, по етапи на лишаване от свобода“.

Интервенции при влизане в затвора

За да се отговори на тези основни изисквания във връзка с непрекъснатостта и качеството на грижите, практиките за приемане в затворите трябва да включват системи за идентифициране на лицата с висока степен на нужда от лечение веднага след пристигането им. Здравната оценка при влизане в затвора е основна практика в здравните режими на затворите. Целта е да се диагностицират всички физически или психически заболявания, да се осигури необходимото лечение и да се гарантира продължаването на здравните грижи в общността. Освен това трябва да се извърши подходяща оценка и преглед на нуждите, за да се гарантира, че лечението отговаря на нуждите на всяко лице. Когато детоксикацията е подходяща, тя следва да се управлява правилно. Управлението на острата детоксикация може да включва симптоматично лечение на ефектите от прекратяване на приема и може да има полза от използването на клинични инструменти за наблюдение на симптомите. Медицинската консултация при влизане в затвора също е възможност да се предостави индивидуална информация за лечението и превенцията, да се повиши осведомеността им за риска и да се разпространят материали за намаляване на вредите.

Интервенции по време на престоя в затвора

Програмите за лечение на наркомании в затворите могат да се изпълняват по редица начини. Амбулаторно лечение може да се извършва в медицински клиники или общи пространства в затворите и може да включва психосоциални интервенции, фармакологично лечение и дейности по обучение.

Настаняването в затвора се предоставя в специални отделения или крила, на които след оценка на нуждите се разпределят хора с проблеми, свързани с употребата на наркотици. Терапевтичните общности са основната форма на лечение в затвора и работят по начин, подобен на този на програмите за настаняване в общността. Доказателствата за ефективност са ограничени, но показват, че терапевтичните общности в местата за лишаване от свобода могат да бъдат от полза за намаляване на употребата на наркотици, процента на повторно арестуване и повторното лишаване от свобода сред извършителите на престъпления, свързани с наркотици. В затворите има и отделения без наркотици — специфични жилищни крила, които, макар и да не са непременно насочени към лечение при употреба на наркотици, имат за цел да осигуряват среда без наркотици в затвора, за да помогнат на хората да продължат да не употребяват. Липсват обаче доказателства за тяхната ефективност.

Психосоциални интервенции

Психосоциалните интервенции включват редица структурирани терапевтични процеси, които са насочени както към психологическите, така и към социалните аспекти на поведението на клиента и са с различна продължителност и интензивност. Използват се три общи вида психосоциални интервенции за лечение на хора, употребяващи наркотици: справяне с непредвидени ситуации; когнитивно-поведенческа терапия; мотивационни интервюта. Тези техники често се използват заедно с фармакологични интервенции. Въпреки че съществуват някои доказателства за ефективността на тяхното използване в общността, в затворите са необходими повече проучвания.

Лечение с опиоиден агонист

В Европа OAT под формата на метадон или бупренорфин е основното лечение, предоставяно в общността, за опиоидната зависимост. В затворите, където OAT е на разположение, лицата, които са го приемали в общността, могат да продължат да бъдат лекувани в затвора. Приемът на OAT може да започне в затвора или да се възобнови преди края на присъдата. Съществуват доказателства, че предоставянето на OAT с метадон по време на лишаването от свобода намалява рисковете от инжектиране и увеличава ангажираността с лечение в общността след освобождаване от затвора. Непрекъснатостта на грижите при влизане в затвора и напускане на затвора е въпрос от решаващо значение за лицата, подложени на OAT, тъй като съществува висок риск от предозиране и/или предаване на инфекция с вируса на хепатит C (HCV), когато лечението бъде нарушено. Въпреки че наличните доказателства са ограничени, предоставянето на OAT в затвора, особено ако продължи в общността, може да намали смъртността след освобождаването на затвора.

Използван за предотвратяване на рецидив при зависими от опиоиди индивиди, налтрексон с удължено освобождаване е месечна инжекционна формула с продължително освобождаване на пълния антагонист на му-опиоидните рецептори. Осигуряването на налтрексон с удължено освобождаване може да бъде от полза за намаляване на повторната употреба на опиоиди сред престъпниците, но са необходими повече доказателства.

Партньорски интервенции

Партньорските интервенции, предоставяни на хора в затвора от настоящи или бивши затворници, имат за цел да подобрят здравето на хората и да намалят рисковите фактори. Установени са различни форми дейности, включително образование, подкрепа, наставничество и свързващи роли. Въпреки че някои проучвания сочат, че тези интервенции могат да бъдат ефективни за намаляване на рисковото поведение, особено по отношение на употребата на нови психоактивни вещества, все още няма убедителни доказателства в подкрепа на това. Партньорствата между здравните служби в затворите и доставчиците в общността също са важни за осигуряването на здравно образование и интервенции за лечение при употреба на нови психоактивни вещества и свързаните с това вреди в затворите.

Намаляване на вредите

Интервенциите за намаляване на вредите се прилагат в затворите, за да се намалят здравните и социалните вреди от употребата на наркотици за хората и общността в затворите. По-специално затворите могат да бъдат основна среда за работа с хора, които инжектират наркотици и достъпът до които може да бъде труден в общността, като дават възможност за предоставяне на услуги за намаляване на вредите, консултации, тестване и лечение преди завръщането им в общността.

Препоръчват се редица мерки за намаляване на вредите, свързани с употребата на наркотици. Те включват OAT (вж. по-горе), изследване и лечение на инфекциозни болести, ваксинация, разпространение на стерилно оборудване за инжектиране и интервенции за подпомагане на здравето, насочени към по-безопасно инжектиране и намалено рисково сексуално поведение. Предоставянето на универсални програми за доброволно изследване за различни инфекции (предавани по кръвен път вируси, предавани по полов път зарази и туберкулоза) при влизане в местата за лишаване от свобода и при освобождаване, заедно с бързото лечение, когато е необходимо, може да намали разпространението на инфекциозни заболявания в местата за лишаване от свобода, както и в по-широката общественост (вж. Инфекциозни болести, свързани с употребата на наркотици: здравни и социални мерки). Обучението на здравните работници в затворите относно заразните болести и насърчаването на изследванията може да увеличи активното откриване на случаи и изпълнението на тези програми. В насоките на ООН/СЗО се препоръчва предоставянето на мерки за намаляване на вредите в затворите, включително програми за игли и спринцовки, но понастоящем подобни практики са редки — разширяването на тези програми би могло да допринесе значително за подобряване на здравето.

Интервенции при освобождаване от затвора

Необходими са специфични мерки преди освобождаването за лицата, които употребяват или са употребявали наркотици, тъй като лицата, напускащи затвора, имат специфични уязвими страни, свързани със здравето, включително риск от повторна употреба на наркотици, предозиране и смърт при свръхдоза и предаване на заразни заболявания. За да се осигури по-лесен преход към третиране в общността, особено важно е сътрудничеството между службите, работещи в затворите, и здравните и социалните служби извън общността. Мерките за освобождаване от затвора включват два ключови взаимно свързани компонента: връзки към служби в общността, за да се гарантира продължаване на лечението на смущения, свързани с употреба на психоактивни вещества, и на инфекциозни заболявания, както и превенция на смъртните случаи в резултат на свръхдоза наркотици в периода непосредствено след освобождаването от затвора.

Рискът от смърт при предозиране при хора, които използват опиоиди, е особено висок скоро след освобождаването от затвора. Основните мерки, насочени към намаляване на смъртните случаи, свързани с опиоиди, както в общността, така и в затворите, включват набор от интервенции, насочени на първо място към предотвратяване на случаите на свръхдоза, и набор, от интервенции, насочен към предотвратяване на смърт при случай на свръхдоза. Осъществяват се редица интервенции с цел намаляване на опасността от предозиране, включително консултации преди освобождаването, обучение по първа помощ и управление в случай на свръхдоза, оптимизиране на процедурите за издаване на направления, за да се гарантира непрекъснатост на лечението на наркомании между затворите и общността, и разпространение на налоксон. Налоксон е опиоиден антагонист, който се използва за обръщане на хода на предозирането на опиоиди. През последните години се наблюдава разширяване на програмите за прием на налоксон в домашни условия, които осигуряват обучение при свръхдоза и предоставят лечение на лицата, за които има вероятност да станат свидетели на предозиране с опиоиди. Въпреки че се приема, че налоксон може да обърне хода на потенциално фаталното въздействие на предозирането с опиоиди, са необходими повече данни, за да се потвърди въздействието на програмите за прием на налоксон върху смъртността.

Проблемите, свързани с наркотиците, са само една от многото уязвими страни на хората, които прекарват част от живота си в затвора. Социалната маргинализация и неравенството са значителни рискови фактори както за употребата на наркотици, така и за неправомерното поведение, което налага интегрирани многоведомствени подходи, с които се вземат под внимание употребата на вещества и проблемите, свързани с наркотиците, наред с други важни здравни и социални проблеми.

Алтернативи на принудителните санкции

Признава се, че алтернативите на принудителните санкции имат потенциала да намалят вредите, свързани с наркотиците, чрез отклоняване на нарушителите, имащи проблеми с наркотиците, към програми, които могат да им помогнат да се справят с проблемите, свързани със злоупотребата с психоактивни вещества, които често са в основата на техните нарушения. Насочването на нарушители с проблемна употреба на наркотици към мерки за рехабилитация и отмяната на лишаването от свобода може да има редица положителни последици, като например предотвратяване на вредните последици от задържането и допринасяне за намаляване на разходите на системата на затворите (напр. инфраструктура, персонал и др.). Към днешна дата обаче са оценени малко програми и поради това доказателствената база е ограничена. Там, където са извършени оценки, те се извършват предимно извън Европа с като цяло слаби модели.

Съществуват много различни видове алтернативи на принудителните санкции, които могат да се прилагат на различни етапи от наказателния процес — от задържане до осъждане. В неотдавнашно европейско проучване бяха установени 13 различни форми на алтернативи на принудителните санкции, налични в 27-те държави — членки на ЕС. Те варират от просто предпазливост, предупреждение или липса на действие до насочване към специализирано лечение за употреба на наркомании. Алтернативите на затвора са специфичен вид алтернатива на принудителните санкции и включват получаването на присъда с отложено изпълнение, обвързана с лечение на наркомании или съгласие за подлагане на лечение в затвора, за да се съкрати периодът на лишаване от свобода.

Въпреки че доказателствата не са убедителни, ключът към успеха изглежда е наличието на набор от интервенции, които са подходящи за нуждите на лицата с различни видове и нива на проблеми с наркотиците. Необходими са проучвания за подобряване на доказателствената база относно алтернативите на принудителни санкции, като се обърне специално внимание на групите, които могат да се възползват в най-голяма степен от тях, и на етапите на наказателноправния процес, на които те се прилагат най-добре.

Преглед на доказателствата относно... интервенциите в затворите и наказателноправната система

Твърдение	Доказателства
	Действие	Качество
Метадон, получен по време на лишаването от свобода, намалява рисковете от инжектиране и увеличава ангажимента за лечение в общността след освобождаването от затвора.	Благоприятно	Умерено
Предоставянето на OAT, особено ако то продължи в общността, намалява смъртността след освобождаването от затвора.	Благоприятно	Ниско
Терапевтичните общности в затворите могат да намалят употребата на наркотици, броя на арестите и повторното лишаване от свобода сред извършителите на престъпления, свързани с наркотици.	Благоприятно	Ниско
Налтрексон може да намали връщането към употреба на опиоиди (или да поддържа въздържане от употреба на опиоиди) сред хората в системата на наказателното правосъдие.	Благоприятно	Ниско

Легенда за доказателствения ефект:
Благоприятно: Доказателство за ползите в желаната посока. Неясно: Не е ясно дали интервенцията води до планираната полза. Потенциална вреда: Доказателство за потенциална вреда или доказателство, че интервенцията има обратен на желания ефект (напр. увеличаване, а не намаляване на употребата на наркотици).

Легенда за качеството на доказателствата:
Високо: Можем да имаме висока степен на увереност в наличните доказателства. Умерено: Имаме достатъчна увереност по отношение на наличните доказателства. Ниско: Имаме ограничена увереност в наличните доказателства. Много ниско: Понастоящем наличните данни са недостатъчни, поради което е налице значителна несигурност по отношение на това дали интервенцията ще доведе до желания резултат.

Европейска картина: достъпност на свързани с наркотици мерки в местата за лишаване от свобода

В европейските държави бяха обсъдени и приложени няколко мерки, които потенциално биха могли да засегнат процента на лишаването от свобода, като намалят броя на лицата, изтърпяващи присъди за лишаване от свобода или подложени на други форми на наказание за употреба на наркотици и престъпления, свързани с наркотици. Те включват декриминализиране на употребата на наркотици, премахване на краткосрочните присъди за по-малко от 12 месеца и предоставяне на алтернативи на принудителните санкции.

В много държави в Европа съществуват алтернативи на затворите, въпреки че подходите към отклоняването се различават значително и общата наличност остава ограничена. Малко държави в Европа са избрали да възприемат широко разпространени рехабилитационни подходи. Когато се приемат такива политики, те често се прилагат без строг мониторинг или оценка, въпреки че инвестициите в такива инициативи биха могли да покажат ползи в дългосрочен план, като предоставят информация, която може да се използва за подобряване на ефикасността и ефективността на тези програми.

В много държави съществуват междуведомствени партньорства между здравните служби в затворите и доставчиците в общността, за да се гарантира предоставянето на здравно образование и лечение в затворите и непрекъснатост на грижите при влизане във и освобождаване от затворите.

В сравнение с началото на 2000 г. достъпността и равнищата на предоставяне на здравни и социални услуги, насочени към лицата, употребяващи наркотици в местата за лишаване от свобода, се подобриха в няколко европейски държави, но в преобладаващата част тези лица са изправени пред ограничен набор от възможности за лечение, а принципите на равностойност и непрекъснатост на грижите все още не са постигнати в повечето държави в Европа.

Много мерки за намаляване на търсенето на наркотици, за които е установено, че са ефективни в обществото, се прилагат в местата за лишаване от свобода в Европа, макар и в много случаи след известно забавяне и с недостатъчен обхват (вж. фигура „Брой на държавите, докладващи за наличие на мерки, насочени към лица, употребяващи наркотици в местата за лишаване от свобода в Европа, 2019 г.“). Лечението с опиоидни агонисти в затвора например, макар да се прилага във всички докладващи държави с изключение на една, остава достъпно само за малка част от хората, които се нуждаят от него.

Подходите, целевите групи и условията на мерките за намаляване на вредите в затворите се различават в отделните държави. Интервенции за превенция и контрол на инфекциозните болести, включително тестване и ваксинация срещу вируса на хепатит B (HBV) и лечение на ХИВ и хепатит C, както и предоставяне на образование относно риска от инфекции и профилактиката, са налични в затворите в повечето докладващи държави. На практика обаче достъпът до изследвания и лечение остава нисък. Предоставянето на чисто оборудване за инжектиране е рядко срещано и е налично само в няколко затвора в Европа.

Много европейски държави съобщават за липса на подходящи мерки против употребата на нови психоактивни вещества в затворите. В някои случаи на персонала на затворите се осигуряват инициативи за информация и обучение, насочени към тези вещества. Наличните мерки в други части на света също остават ограничени, но включват всеобхватна програма, изпълнявана в Обединеното кралство за противодействие на новите психоактивни вещества, в която са предвидени разпоредби за съответните законодателни промени; национална стратегия и план за действие; забрана за пушене; разработване на нови тестове за наркотици; информационни кампании; и също така включва набор от инструменти в помощ на служителите в местата за лишаване от свобода при предприемане на мерки, свързани с употребата на такива наркотици.

Повечето държави в Европа докладват за изследвания за наркотици в затворите. Въпреки това степента, в която се използват изследвания за наркотици, както и случаите и обстоятелствата, които пораждат необходимостта от тях, се различават в различните юрисдикции, а данните като цяло са оскъдни. Финландия например обикновено докладва за хиляди изследвания за наркотици, извършвани годишно, докато в Люксембург изследвания за наркотици се правят само при съмнение за употреба и дори тогава рядко се прилагат.

Повечето държави извършват някакъв вид подготовка за освобождаване на затворите, включително социална реинтеграция и насочване към външни служби. В редица държави се съобщава за програми за намаляване на високия риск от смърт чрез свръхдоза наркотици сред инжекторите на опиоиди в периода след напускане на затвора. Тези инициативи включват обучение и предоставяне на информация относно намаляването на риска от свръхдоза и, в някои случаи, снабдяване на лица с налоксон при освобождаване от затвора.

Последици за политиката и практиката

Основни положения

• Принципите на равностойност на грижите и непрекъснатост на грижите изискват предоставянето на същия набор от основани на доказателства интервенции за хора с проблеми с наркотиците в затворите, каквито съществуват в общността, заедно с механизми за осигуряване на непрекъснатост на лечението. Това е особено важно за лицата, лишени от свобода за кратки периоди.

• Много интервенции, свързани с наркотици, за които е доказано, че са ефективни в общността, се прилагат в затворите в цяла Европа, но хората в затвора все още са изправени пред ограничен набор от възможности за лечение.

• Важно е подготовката за освобождаване на затворите да включва дейности в подкрепа на социалната реинтеграция и обучение за превенция на свръхдоза — следва да се обмисли и предоставянето на налоксон за прием у дома.

• Алтернативите на принудителните санкции са признати в международните конвенции като потенциално ценен вариант за нарушителите, имащи проблеми с наркотиците.

Възможности

• Затворът осигурява среда, в която интервенциите могат да достигнат до определени групи хора, употребяващи наркотици, до които службите в областта на наркотиците и здравните служби в общността често е трудно да достигнат.

• Чрез предоставянето на услуги за намаляване на вредите, консултации, тестване и лечение на хора в затвора преди завръщането им в общността може да се подобри здравето както на затворниците, така и на общността, в която се завръщат, което ще донесе обща полза за обществото.

• Увеличаването на използването на алтернативи на принудителните санкции чрез преразглеждане на регламентите, които уреждат тяхното прилагане, и справянето с обществените и професионалните нагласи към тяхното използване може да има потенциала за подобряване на дългосрочните резултати и намаляване на разходите за наказателно правосъдие.

Пропуски

• Въпреки че повечето европейски държави съобщават за предоставяне на лечение с опиоидни агонисти в затворите, наличието и обхватът на такива услуги за хората, които използват опиоиди, в много държави остава ниско — разширяването на тези програми би могло да допринесе значително за подобряването на здравето.

• Необходими са проучвания за подобряване на доказателствената база относно алтернативите на принудителни санкции, като се обърне специално внимание на групите, които могат да се възползват в най-голяма степен от тях, и на етапите на наказателноправния процес, на които те се прилагат най-добре.

• Данните за разпространението на употребата на наркотици сред хората в затвора, необходимостта от услуги в областта на пристрастяването и наличието на такива интервенции в затворите продължават да бъдат оскъдни. Необходимо е по-добро разбиране на тези въпроси, за да се осигури информация за политическите решения, оценките на нуждите, планирането на услугите и организацията на лечението в затворите.

Данни и графики

 

Забележка: На тази фигура е представена опростена категоризация на свързаните с наркотици интервенции, които могат да бъдат предоставени в затвора. Различните фази могат да се припокриват, а условията и спецификите на предоставянето на лечение за наркомании също могат да се различават в отделните държави и затвори.

 

Лечение с опиоиден агонист (OAT). Обучение в областта на информационното образование (IET). Вж. таблицата за източниците за тази графика.

Допълнителни ресурси

EMCDDA

• Затворите и наркотиците в Европа: настоящи и бъдещи предизвикателства, 2021 г.
• Impact of COVID-19 on drug markets, use, harvings and drug services in the community and separators, 2021 г.
• Европейски въпросник за употребата на наркотици сред хората, живеещи в затвора (EQDP), 2021 г.
• Насоки в областта на общественото здраве за превенция и контрол на пренасяни по кръвен път вируси в местата за лишаване от свобода, 2018 г.
• Систематичен преглед на превенцията и контрола на пренасяни по кръвен път вируси в местата за лишаване от свобода, 2018 г.
• Нови психоактивни вещества в местата за лишаване от свобода, 2018 г.
• Public health guidance on active case defining of infectious disease in severe settings (Насоки за общественото здраве относно активно откриване на случаи на заразни заболявания в местата за лишаване от свобода), 2018 г.
• Alternatives to punishment for drug-use offenders, документи на EMCDDA, 2015 г.

Други източници

• СЗО. Status report on liberty health in the WHO European Region (Доклад за състоянието на здравето в местата за лишаване от свобода в европейския регион на СЗО), 2019 г.
• ECDC. Systematic review on the diagnosis, treatment, care and prevention of tuberculosis in prison settings (Систематичен преглед на диагностицирането, лечението, грижите и превенцията на туберкулозата в местата за лишаване от свобода), 2017 г.
• Европейска комисия. Study on alternatives to coercive sanctions as response to drug law offences and drug-related crimes (Проучване на алтернативите на принудителните санкции в отговор на нарушенията на закона за наркотиците и престъпленията, свързани с наркотици), 2016 г.
• СЗО. Prisons and health (Затворите и здравето), 2014 г.

Относно настоящото миниръководство

Настоящото миниръководство предоставя преглед на мерките, които трябва да бъдат взети под внимание при планирането или изпълнението на здравни и социални мерки, свързани с проблемите с наркотиците в затворите, както и преглед на наличните мерки и тяхната ефективност. Разгледани са и последиците за политиката и практиката. Настоящото миниръководство е част от по-голям набор от указания, които заедно съставят Здравни и социални мерки, насочени към проблемите с наркотиците: европейско ръководство.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника: Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании, 2022 г., Prisons and drugs: health and social responses (Затворите и наркотиците: здравни и социални мерки), https://www.emcdda.europa.eu/publications/mini-guides/prisons-and-drugs….

Идентификатори

HTML: TD-07-22-093-BG-Q
ISBN: 978-92-9497-723-6
DOI: 10.2810/880339